Жена гледа нагоре към многобройните самолетни следи, пресичащи небето близо до Гластънбъри, Англия. (Matt Cardy/Getty Images)


Химичните самолетни следи ръсят алуминиеви наночастици върху хора, животни и земя. Терминът „кемтрейлс“ (от английски chemtrails, или chemical trails – химически следи) е с препратка към „contrails“ – кондензираните следи, които понякога остават след летящ самолет. Според някои тези следи са химически и са умишлено разпръсквани от самолети по неизвестни причини.

В момента в САЩ има загриженост поради нарастващия брой хора с нервно-дегенеративни заболявания. От 2000 г. броят на пациентите със синдрома на Алцхаймер се е увеличил от 4,5 милиона до 5,4 милиона през 2012 г. Един на всеки осем души над 65-годишна възраст страда от синдрома на Алцхаймер. Ежегодното увеличение изглежда е неизбежно поради застаряването на населението, но фактори в околната среда също играят роля.



Д-р Ръсел Блейлок, оттеглил се от неврохирургията, за да се занимава с проучвания, писане и преподавателска дейност, забелязва химическите следи преди няколко години. „Особена загриженост буди фактът, че те са толкова многобройни – десетки от тях замърсяват небесата ежедневно“, пише той в статията си „Химическите следи, наноалуминият и невро-дегенеративните ефекти“, публикувана в сп. „Health Freedom News“.

Химическите следи са съставени от аерозоли, обикновено разпръсквани от самолети, които не са пътнически. Това, което първоначално изглежда като обикновени самолетни следи, се превръща в плетеница от облаци, които се разпръскват по небето. Те съдържат различни токсични и биологични вещества. Блейлок се съсредоточава върху ефектите на алуминиевите наночастици.

Химическите самолетни следи не са признати за заплаха или изобщо за съществуващи от правителствата, но понякога въпросът за съществуването им изскача в медиите. Телевизионният канал KNBC излъчи материала „Токсично небе“, показващ заболявания при деца и рекордни количества барий и алуминий във водоснабдяването, след като химически самолетни следи са били видени над Сан Бернардино.

В репортаж на „Las Vegas Tribune“ американските военновъздушни сили наричат на уебсайта си химическите следи „кемтрейлс измама“, но учени от военновъздушната база „Райт Патерсън“ потвърждават пред в. „Columbus Alive“, че са участвали в експерименти по пръскане във въздуха. Единият е включвал разпръскване на алуминиев оксид, свързано с глобалното затопляне, а другият – пръскане на бариев стеарат, свързано с високотехнологичните военни комуникации.

Хора, които са наблюдавали здравословни проблеми, измиране на добитък или на посеви едновременно с появата на химическите следи, са правили собствени проучвания, като са изследвали кръвта си, почвата, водата и атмосферата, за да ги сравнят с нормите. Резюме на тези сведения е достъпно онлайн на „Strange Days Strange Skies“.

Документалният филм „Защо пръскат?“ показва влиянието на химическите следи върху околната среда. Например снегът на Маунт Шаста обикновено съдържа 7 части алуминий на един милиард, но през последните 4-5 години това съотношение се е увеличило до 61 000 части на един милиард.

Почвата в Северна Калифорния става алкална, което смущава кореновите системи на дърветата. Фермерите са забелязали, че някои растения вече не виреят на Хаваи. Рибарите намират по-малко буболечки за рибата. Това са няколко примера от филма.

Поради специалността си Блейлок решава да пише за невротоксина наноалуминий, една от основните съставки в днешните химически следи. В статията си той заявява, че „проучванията са показали, че тези частици преминават по обонятелните нервни влакна, които се свързват директно с тази част от мозъка, която е не само най-засегната от болестта на Алцхаймер, но и най-рано поразената в хода на заболяването.“

Алуминиевите наночастици са също така много лесно абсорбирани от стомашно-чревния тракт, за разлика от обикновения алуминий, който в общия случай не се абсорбира. Поради малкия си размер наночастиците могат да преминават кръвно-мозъчната бариера, да проникват в клетъчните мембрани и да разрушават митохондриите.

Наночастиците могат да се натрупват в костния мозък, в далака, лимфните възли и сърцето, твърди материал в „Journal of Neuroimmune Pharmacology“ от декември 2008 г. При вдишване те възпаляват дробовете, предизвиквайки астма и други белодробни заболявания.

В статията Блейлок прогнозира „експлозивно увеличение до безпрецедентни стойности на невро-дегенеративните заболявания, възникващи при зрели хора и възрастни, както и нарушения в развитието на нервната система при децата ни“, ако тези проекти за пръскане не бъдат прекратени.

Опасността за децата е най-голяма, понеже те са по-склонни да излизат навън, по-малки са и не са напълно развити. Някои от съветите от уебстраницата Stop Spraying California включват да не се излиза в дни с химически следи в небето, да се пие много вода и да се консумира сладолед.

Хелатиращи храни, които изкарват токсичните метали от телата ни, също може да са от полза. Както и поддържането на имунната система в отлична форма.

www.epochtimes-bg.com

Благодаря на колегата Ники Станчев, че ме накара да си спомня един позабравен случай. Преди десетина години бях на праисторическата селищна могила на 2-3 км от с. Капитан Димитриево, Пазарджишко. На обед си починахме и хапнахме, както си му е редът. Някой носеше дори лютиви чушлета. Моето се случи много люто и остатъка, увит в салфетка, пъхнах в джоба за вечерта в базата. Небето беше притъмняло, но имах още малко работа и се разбързах да я свърша. Почти накрая загърмя и заваля. Оптиката се замрежи, застича се вода от перчема и челото ми, та право в очите. Вадя салфетка, бърша теодолита, подсушавам очите и като залютя... Нямам думи. Прибирайте латите, бързо, вали киселинен дъжд - развиках се. Едва, когато 10 минути плисках лицето си с изворна вода, се сетих какво съм направил, но едва сега си признавам на всеослушание...

)) Трудно долавям връзката с темата , но съм съгласен с тезата ти - " но едва сега си признавам на всеослушание... "