Не всеки автор на графити е Банкси!

Добър или лош знак е появата на графитите?

За феновете на новото улично изкуство тези рисунки са модерно творчество, знак за освободеност, възможност за себеизява. Но не всеки художник на графити е Банкси, нали? Непонятните, много често – стряскащи и агресивни в посланията си творби съсипват облика на прекрасни сгради, на нови возила. Където има графити – обикновено се възцарява мръсотията.
И какво от това? И какво толкова?

В криминалистиката съществува теорията на т.н. “счупени прозорци”. Ето популярно резюме на същността й. Ако един счупен прозорец остане дълго време неподменен, край него ще се появят още такива. Защо ли? Защото немарата към нещо извън общоприетия ред означава, че редът се е разпаднал. Зарязаният потрошен прозорец или мръсната стена със стари графити означават едно – властта я няма, вандализмът не се наказва, да живее слободията!

Теорията е прилагана от няколко последователни кметски екипа в Ню Йорк. Как? Като се обхваща най-ниското ниво на престъпността и ден след ден се подменя всеки “счупен прозорец”. През втгората половина на 20-и век Ню Йорк е лидер по интензивност на престъпленията. Случват се чудовищни неща и като че ли няма кой да промени това. В 90-те години обаче престъпността внезапно изчерпва енергиите си и започва да затихва. Чудо ли е станало? Какво е обяснението?

Оказва се, че дава резултати именно приложението на онази теория. Месеци наред властите дебнат гратисчии в метрото – а не убийци и поръчители на отвличания например. Правят засади на младежки банди, които рисуват графити по вагоните и стените – и след като творбите са завършени, неумолимо ги зацапват с боя. Посланията са ясни: има правила, спазвайте ги /още за акциите в мегаполиса вижте тук/.

Универсална ли е тази теория? Може би. Факт – след като е овладяно безредието сред почти невинните закононарушители, намалява и престъпността от по-едър калибър.
Ще се намери ли български политик, екип на хора от властта на всякакво равнище, организация или институция; някой, който да приложи тази теория на родна земя? Ето предложения: да започнем не от Трактора, а от джебчиите в автобуса, от непълнолетните разбойници, които влизат нощем в селските къщи и отмъкват последните пет лева на някоя стресната до смърт баба. От графитите върху почистената за пръв път от 15 години стена на пловдивския подлез. Невъзможно ли е това?

Марта Савова