България е страната с най-ниски заплати в Европейския съюз, българите са най-нещастни и не виждат никаква социална перспектива пред себе си. Ако направим един бегъл поглед на данните от Евростат, ще видим каква е стряскащата реалност. Средната за ЕС минимална заплата за 2010г. е 717,52 евро, като най-висока е в Люксембург - 1724,81 евро, а най-ниска, естествено, в България - 122,71 евро. Тя е такава от 2009 година без изменение. Разликата е близо 6 пъти по-ниска минимална заплата за България от средната за ЕС и повече от 14 пъти по-ниска от тази в Люксембърг! Като илюстрация може да се отбележи фактът, че минималната заплата в любимия на българските работодатели Китай за 2010г. е 148, 27 евро.



   Не по-различно, разбира се, е положението със средната заплата. Според данните на Евростат за 2009г. средната годишна заплата в ЕС е 16,352,43 евро срещу 2 133,68 евро за България. Данните говорят сами за себе си.
   Но защо се стига до такива фрапиращи разлики в заплащането на труда?
   Стандартното оправдание от страна на работодателите е,  че нивото на заплатите се определя от изводителността на труда. Така е според дебелите книги, но по учебникарската формула ,,количество вложен" можем само да изчислим колко труд ще се изразходва за изкопаването на една дупка 1х1 м, ако използваме кирка и лопата, и колко, ако използваме багер. Всеки може да прецени, че трудът като обем ще е различен и че ако копаем с ръчни инструменти, производителността ще е много по-ниска.
   Но виновен ли е работникът за това? Или причината за ниското заплащане е просто алчността и икономическата неграмотност на т.нар. предприемачи и оплетените с тях управници....
    Ниските заплати са проблем за работещите, но те са проблем и за цялото общество.
   За нашия живот на ръба на оцеляването, който сме принудени да водим 90% от българите, е говорено достатъчно. Това е нашето нерадостно ежедневие, трудната ни борба за оцеляване, разпънати между изхранването на семейството и ежемесечно нарастващите задължения към монополистите от Топлофикация, Електроснабдяване. Водоснабдяване, банките и прочие лапачи.
   Но как губи обществото от ниските заплати?
   Губи и то много. И губи не само обществото като цяло, но и т. нар. работодатели, колкото и изненадващо да е за тях:

• Работещите са потребители. Малките заплати означават малко потребление. Когато активните потребители са не повече от 200 хиляди, цените неминуемо тръгват нагоре, тъй като търговците се опитват да компенсират намаленото потребление с по-високи цени, просто за да могат да си покрият разходите;
• Примитивното производство, обусловено от ниската цена на труда, като цяло е нискоефективно, енергоемко, нехигиенично и неекологично. Това обрича страната в дългосрочен план на сериозни проблеми поради забавяне на технологичното преоборудване, изключва ни от кръга на модерните държави и ни запраща в едно съмнително състезания с държави, в които хората живеят с 2 долара на ден;
• Ниските заплати предопределят ниско качество на образованието. Един път поради демотивирането на призваните да ни образоват и квалифицират, втори път поради това, че младите хора не виждат смисъл да повишават своите знания и квалификация. За вложените за образование усилия и време те няма да получат нищо като работещи, а направените разходи може би няма да бъдат върнати никога.
• Ниските заплати на практика унищожиха системата на здравеопазване в България. Поради лошото заплащане и отвратителните условия на труд работещите в здравеопазването масово напускат страната в търсене на по-добър живот и професионална реализация. От друга страна здравните осигуровки, дори да бъдат върху реалните заплати, не достигат за нормалното функциониране на системата на здравеопазване;

   Единственото оръжие, което имаме и което трябва твърдо и последователно да използваме, е нашата солидарност и вярата в собствените сили. Трябва на всички да стане безмилостно ясно, че сме сами сред вълци, че можем и трябва да разчитаме единствено на себе си.

Неравенството е човешко изобретение, при това изобретение не на най-добрата част от човечеството.

АКО СЕ ОГЛЕДАМЕ ОКОЛО НАС ЩЕ РАЗБЕРЕМ, ЧЕ ВСИЧКО ТОВА СЕ СЛУЧВА И Е ФАКТ.

1. над българите може да се издевателства който си иска и както пожелание. При изкуствено създадената пълна безотговорност имената на нашите ще бъдат винаги засекретени.
Да се поддържа стабилна тенденция към българофобия и национален нихилизъм.
Да се разработват нови закони (екодемографски войни) за ликвидиране на гойските маси без военни действия, без материални загуби, чрез глад и обедняване.
Да се превърне България в технологична боклучийница на развитите страни.

Българите винаги трябва да бъдат бедни и безправни, навсякъде да изпитват неудобство и неволи ежедневни бюрократически спънки.



Масовата бедност трябва да поражда масова безпросветност у глупост, а те на свой ред - масова престъпност.

Посредством вредни и непълноценни храни гоите да бъдат превърнати в безпросветно стадо, в безинициативни, бездейни и затлъстели свине. Кръвта им трябва да бъде кисела, а не алкална.

2. Да се използват всякакви средства за пълно национално обезличаване на българите.

3. Под претекст за борба с национализма и шовинизма да се унищожава всичко национално.

4. Да се осигури повсеместно организация и управление на българофобията (да се унищожава всичко българско с всички възможни средства).

Това бе от : Програмата за изтребване на българския народ !!