Блогът на nikstan :: Един любопитен случай

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.03.2015 15:02 - Един любопитен случай

Автор: kostas Категория: Други

Прочетен: 2358 Коментари: 0 Гласове:

За илюстрация на онова, което се случва с идеята за свободна пазарна икономика, можем да дадем един красноречив случай: заведеното съдебно дело от Първа национална банка на Монтгомъри срещу Джером Дейли в Минесота, САЩ, през 1969 г. Процесът осветлява някои основни задкулисни игри на тн. нар. банков сеньораж.

Банката решава да наложи запор на къщата на обвиняемия, тъй като като върху върху нея тежи ипотека от 14 000 долара. Джером Дейли оспорва изпълнителният лист, като се позовава на факта, че кредитният институт не е превел и цент по този дълг. Еквивалентът представлява съществен елемент за валидността на договора - факт, много добре известен на Дейли, който по професия е адвокат. Той поддържа тезата, че банката не е броила истински пари за заема и следователно задължението по споразумението е невалидно.
Помощник-съдията Бил Дрекслър, който води протокола на заседанието, е силно учуден и впечатлен от привидната абсурдност на защитната теория. Но когато господин Морган - президент на въпросната банка, е поканен да свидетелства, делото взима неочакван обрат. Всички присъстващи в съдебната зала остават силно изненадани, когато той най-чистосърдечно признава, че банката обикновено създава пари от нищото за своите заеми и че става дума за стандартна процедура. В този момент самият съдия Мартин Махони възкликва: "Та това си е чиста измама!" пред смаяните погледни на съдебните заседатели, кимащи утвърдително с глава. В паметната си бележка съдията заключава: "Тъжителят признава, че в сътрудничество с Федералния резерв в Минеаполис... сумата от 14 000 долара в пари е създадена "от нищото" в счетоводните книги и че тази сума е използваният еквивалент, за да удостовери както издадената разписка с дата 8 май 1964 г., така и извършената ипотека на същата дата." Господин Морган признава още, че не съществува щатски закон или постановление, което да му дава право на това. Благодарение на куража и коректността на членовете на съдебния състав съдът отхвърля предявения иск за запор от банката и обвиняемият успява да задържи жилището си.
Победата на Дейли има противоречив ефект, защото представлява сериозна заплаха за определени среди. Интересите им се излагат на сериозна опасност, в случай че бъдат разкрити публично механизмите, които регулират скандалната измама. Излишно е да добавям, че съдията Махони умира само 6 месеца след делото по време на инцидент при мистериозни обстоятелства. Оттогава са изминали близо 40 години и като че ли е извършен известен пробив в поведението на медиите, обслужващи режима на властта. Все повече хора започват да осъзнават, че банките увеличават кредита си без насрещен реален еквивалент и че заемите им (при условие че и правосъдието не ги подкрепа) юридически трябва да бъдат обявени за нищожни. Но ако това се случи, ще станем свидетели как империята на глобалния финансов елит ще рухне само за броени дни. Повече от ясно е, че по никакъв начин няма да позволи подобно нещо. Това е и причината, поради която след онзи паметен ден, в който бе произнесен историческата присъда по случая Дейли, нито едно национално информационно средство, съдия или политик да не се осмеляват да разобличат силните на деня. Следват и други опити за прилагане на същата схема за защита, но почти без резултати.
Ето какво твърди неофициално един съдия: "Не мога да Ви позволя да сторите това, защото ще доведе до рухването на цяла една система... Не мога да ви разреша да надничате в чекмеджето зад тезгяха...!" И все пак от време на време има такива, които нарушават мълчанието, а когато изявленията се правят от публични личности, изречените от тях думи карат банките да потръпват.
"Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашата свобода от постоянните армии. Те вече са създали заможна аристокрация, която атакува правителството с презрение. Правото на емитиране на пари трябва да бъде отнето от банките и върнато на народа, на който в действителност принадлежи."
- Томас Джеферсън

Нагоре