ГЕРГЬОВДЕН       

Пак е Гергьовден. Бият камбани,
грейнал е храмът пълен с народ.
Ала в душите смирение няма…
Гневни молитви чува ли Бог?
Гръмки паради, речи – подбрани,
агне невинно, мазен курбан…
Блясък и фалш, злоба и рани…
И Сатаната ликува пиян!
Ти, Свети Георги, Божий избраннико,
с войнство небесно победно ела!
Злото ни стори, от жертвени агнета -
в хилядоглава, безсмъртна ламя!
Слез, научи ни да я преборим –
този урок все не ни се отдава,
че къса памет за своя корен,
страх и омрази, лъжовната вяра
наши душмани са върли! И стражи!
Все си ги носим скрити „у пазва” -
ужким Доброто си с тях да опазим!
Ала змията отвътре прояжда,
мачка и трови душите ни грешни…
Тъй сме привикнали все в Тъмнина,
че ако нейде Надеждица срещнем,
мигом намира се някой - с пета,
с гняв да я стъпче - до сетна искрица!
Дребни душици, навъдени – бол!
„Храбрите войни”, по къщите скрити,
гледаме мачове, кряскаме – „Гол”;
пием си вино – кръвта Христова,
може и свещ да припалим в храма,
ала за битки – не сме готови:
Чест и Достойнство, и срама - няма!
Билки, пчелици и кошери –има.
Пустите търтеи, много са, Боже!
Лапат и гълтат, грабят и взимат,
да им насмогне Народът – не може!
В стадото псета - по сто на овчица!
Кое какво пази – не се разбира!
Тихи селата – няма дечица.
Чалга и рап раздират ефира.
Греят звезди силиконови вредом –
кухички, лъскави секс-икони…
А в Парламента – всичко нередно,
лесно превръща се в „строго законно”!
Младите хора се разпиляха –
семе за посев, все в чужди ниви;
литват, загърбили родната стряха -
с болка в сърцето, с мечти красиви!
Не е за вярване - страшна картина!
Нищичко свято ли не остана?
Всичко Добро ли у нас загина?
Боже, сънувам - кошмар е само!!?
Пазим традиции стари все още:
пити се месят, въртят чевермета;
хора се тропат до късни нощи,
люлчици вдигат моми до небето!
Песни се люшкат – звънват пендари:
дивни и звучни, неповторими,
с цяло сърце – и младо и старо,
на пук врагу пее – още ни има!
И пред дедите си коленичим,
дето ни гледат с обич отгоре,
и ни изпитват дали почитаме
свойта земя и родови корени?
Там, от Небесната наша България,
ако Безсмъртните, Господи, слязат –
тежко и горко на вси измекяри,
в миг ще изринат тази проказа!
Гневни от мъка, от обич – бесни
ще разлюлеят сърца-камбани –
заедно щом сме – всичко е лесно,
щом сме единни – страшно няма!
Ама, Ти Божичко, все пак прати ни
Победоносеца с цялото войнство,
да видят децата, дето още ги имаме –
как се воюва за Чест и Достойнство!

„Пътеки към Душата на България”
Тоня Борисова

..."Ама, Ти Божичко, все пак прати ни
Победоносеца с цялото войнство,
да видят децата, дето още ги имаме –
как се воюва за Чест и Достойнство!"

Честит и на теб !! :) )
Да пазим традициите !!!

Много хубаво и точно стихотворение си подбрал. Да, не е лошо да ни пратят Св.Георги, та белким се оправим.

Пълно е с Гьорговци , ама вместо да въртят копието , въртят шиша ..

Честит празник!!!