И Симеон Радев бил „македонец”

И Симеон Радев бил македонец

И авторът на „Строителите на съвременна България” Симеон Радев се превърна в „македонец”, съобщи агенция „Фокус”. Бюст-паметник на българския писател, общественик и дипломат е издигнат на покрива македонското Министерство на външните работи. Идеята за паметник на Симеон Радев обаче не е от днес. Още преди време македонски общественици поискаха да бъде издигнат монумент на видния български публицист в Париж.

Авторът на „Строителите на съвременна България” далеч не е единственият българин, който е представен като македонец. В Скопие има паметници и на цар Самуил, Гоце Делчев, Дамян Груев, Методи Шаторов и Методи Андонов – Ченто.

А още колко българи, съседите ни са „обявили” за македонци…То не бяха Климент Охридски, Кирил и Методий, братя Миладинови, Никола Вапцаров и още куп наши общественици. Македонски публицисти стигнаха и по-далеч в изказванията си, обявявайки и Димитър Бербатов за „македонски футбалер”. Освен това, според „тяхната история” македонска кръв тече и във вените на бразилския президент Дилма Русеф. „Македонизацията” не пощади и покойния крал на попа Майкъл Джексън.

„Няма ли кой да вземе мерки? Нищо чудно след някоя година да посегнат и на Васил Левски”, възмущава се интернет потребител. Това, че македонците присвояват историята ни обаче не е от вчера. Повече от 20 години, съседите ни се опитват да пренаписват историята. А ние ще им позволим ли?



 

Мария Василева


 

"13. ka4ak - Мите,изтрил си е поста,в който се сбогуваше с нас!:(
29.03 13:38
Иначе много ясно си личеше,всичко за което пишеш!
А пък,Скопския университет „Свети Свети Кирил и Методий“е също показателен,но явно още не могат да се светнат!:("

* . ka4ak - Не мога да им се сърдя,просто категорично признават,че и това министерство е Българско!:)))
12:05
"13. ka4ak - Мите,изтрил си е поста,в който се сбогуваше с нас!:(
29.03 13:38
Иначе много ясно си личеше,всичко за което пишеш!
А пък,Скопския университет „Свети Свети Кирил и Методий“е също показателен,но явно още не могат да се светнат!:(" *

Г-не, не разбирам какво ви тревожи? Това е още едно действие на македонците в припомнянето и признаването на самосъзнанието им като нация. Не виждам място за притеснение, дори напротив трябва да адмирираме това им действие и да се засрамим защо не сме го направили първо ние!

4. ka4ak - "На паметьта на БОРИСЪ САРАФОВЪ, героятъ на Илинденското възстание, авторътъ посвещава тази книга съ братско чувство".СИМЕОНЪ РАДЕВЪ
17:01
Предговор към книгата "Македония и българското възраждане", писан на 14 септември 1942 г.
Ще се задоволя да изкажа тукъ накратко нEкои мисли, които, надEвамъ се, при другъ случай ще мога да развия по-надълго.
I. Съвременниятъ национализъмъ, въ цEлостьта на своитE черти и въ своята сЪщина, се роди у насъ вече съ Паисий, когато у другитЕ народи на Европа, даже най-голЕмитЕ, то е едно послешно явление.
II. До като други народи, много по-просвЕтени и съ непрекЪснато минало на независимость, не сЪ смЕтали за свое отечество друго освенъ територията, надъ която сЪ царували тЕхнитЕ владетели, у българскиятъ народъ е имало понятие и чувство за предЕлитЕ на неговата родна земя. Паисий пише кЪде живЕятъ българитЕ. Преди него, още въ първата половина на XVII вЕкъ, българитЕ, католически владици, показваха сЪщитЕ граници на България.
III. У нашия народъ привързаностьта къмъ българскитЕ земи въ тЕхната цЕлость и стремежътъ за тЕхното обединение сЪ се появили много по-рано и сЪ били всЕкога много по-живи, нежели у други народи. Тая разлика особено проличава при едно сравнение съ нашитЕ съседи. ГърцитЕ сЪ мечтали да възстановятъ византийската империя, сърбитЕ — да се увеличатъ чрезъ грабежъ. Нито еднитЕ, — нито другитЕ сЪ се поставяли на почвата на народностьта и на нейното единство.
IV. У българския народъ жизнениятъ просторъ съвпада съ племенното наследство. БезсмъртнитЕ думи на Любенъ Каравелова: "Своето не даваме и чуждото не щемъ" сЪ девизътъ на българското възраждане. ТЕ съставяватъ и неговото благородство предъ историята.
V. Въ време на възраждането интелигенцията и рЪководящата класа сЪ вървЕли заедно, въ неразлЪчна взаимность. Тамъ бЕ тайната на неговитЕ чудни успЕхи. Такава взаимность е сЪществувала въ българската история само въ една друга епоха, епохата на Бориса и Симеона.
VI. Презъ време на църковния въпросъ имаше между водителитЕ по-боязливи, които се съмняваха, че българскиятъ народъ ще може да издържи до край борбата и бЕха готови да пожертвуватъ нЕкои отъ епархиитЕ на Тракия и Македония, за да се постигне разбирателството съ гръцката патриаршия; други, по-смЕли, отхвърляха непреклонно всЕка отстЪпка отъ народната цЕлость. Историята показва, че тЕ бЕха правитЕ, защото се оправда вЕрата имъ въ силата на българския духъ да мине презъ всЕко изпитание.
VII СмЕлостьта у тЕхъ не изключваше разума и мЪдростьта, а се съчетаваше съ тЕхъ. Стремейки се къмъ крайното разрешение на въпроситЕ, тЕ умЕеха да ги поставятъ единъ следъ другъ, всЕки въ своя моментъ. Това ние едно време нарекохме духътъ на постепенность въ българското възраждане.
VIII. Пламъкътъ на българския народенъ духъ никога не се е издигалъ тъй високо както въ време на възраждането. Но тоя пламъкъ щЕше да отиде напусто, ако да нЕмаше водителство, йерархия и дисциплина.
IX. Въ възраждането има будители, има и водители. И еднитЕ и другитЕ бЕха личности изключителни. Защо такива хора понЕкога се раждатъ, но нЕкога не? Това остава у всички народи една загадка. Може да се каже само, че голЕми водители се явяватъ при силенъ националенъ подемъ.
X. Възраждането е епохата на най-голЕмото национално самочувство у българитЕ. Българскиятъ народъ бЕше поробенъ и духовно и политически, но представлението, което българинътъ имаше за българщината, бЕше гордо, възторжено и пълно съ самоувЕреность. Думата "Българийка" употрЕбявава по-късно, щЕше да се види на българитЕ отъ онуй време като кощунство.
XI. Никой народъ не е жадувалъ за просвЕщение така както българитЕ презъ вреже на възраждането. ТрЕбва да се отбележи сЪщо, че никога българскиятъ народъ не е ималъ толкова видни хора съ класическо образование, както въ тая епоха. Почти всички будители и водители бЕха хуманисти.
ВисокитЕ гръцки училища бЕха тогава истински огнища на елинска култура; младитЕ българи изнесоха отъ тамъ съкровищата на античната мисъль. Тя имъ даде тази благородна дисциплика на ума, която така силно поразява въ тЕхнитЕ писания.
XII. Турското завладяване тури край на пагубното византийско влияние у насъ. Презъ високитЕ гръцки училища отъ началото на XIX в. дойде въ България лъхъ отъ класическата древность, тъкмо противоположна на византийския духъ. Върху здравитЕ основи, които остави възраждането, се упражни сетне разрушителното действие на руската радикална мисъль. Руското нихилистическо влияние се оказа толкова пакостно за нова България, колкото византийското за България отъ срЕднитЕ вЕкове.
............................................................................................

* X. Въ възраждането има будители, има и водители. И еднитЕ и другитЕ бЕха личности изключителни. Защо такива хора понЕкога се раждатъ, но нЕкога не? Това остава у всички народи една загадка. Може да се каже само, че голЕми водители се явяватъ при силенъ националенъ подемъ. *

Симеон Радев е македонец в днешния смисъл на думата,макар че не е потомък на племето Македони. Но името Македони не е народностно,а племенно име- народностното име на всички древни Македони е било Богари (Бог- Ора),наричани от гърците с изопаченото от тях название Барбари (Бургари)!