Когато мракът ни обгръща, а няма и искрица светлина и самотата бавно ни поглъща - изгаря изтерзаната душа...   А колко мъничко е нужно тъмата в нас за миг да осветим, да трепне сянка теменужена и спомена да съживим.   И рамо на приятел да намерим, че винаги си имаме един за нас готов товара да поеме и да изтрие горчивите сълзи.   А зърнат ли зеници насълзени надвесено лицето с поглед мил, докоснато отваря се сърцето и радостно започва да тупти.   Тогава обич ще заеме празнотата, сияние душата ще спаси и от кошмарите, от самотата, с любов, надежда нова и мечти.

АК, 2010

Eto tova e 4udoto , za koeto govorim , no ni6o ne pravim ......da dokosne6 Du6ata i da i dade6 nadejda! Togava stavat i po-golemi 4udesa .....

Благодаря за този коментар - да, чудото е в нас, но ще го почувстваме, ако прекрачим страха, че целият свят е срещу нас. Страхът да не бъдем наранени, страхът, нагнетяван с векове ни зазижда зад каменни стени... и тук се сещам, какво ще пусна за утре. ;)