Блогът на nikstan :: Битката за Одрин 1205 и битката за 2012 – българското предизвикателство към Дявола

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.12.2012 13:21 - Битката за Одрин 1205 и битката за 2012 – българското предизвикателство към Дявола

Автор: kostas Категория: Лайфстайл

Прочетен: 2398 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 19.12.2012 13:23

Част Първа: Битката
Един коледен подарък под формата на малко кураж и надежда преди Коледа и края на 2012 година
1.1 Пролог в края 2012 г. 1.2 Критически анализ на изворите за битката при Одрин през 1205 г. 1.3 За начина на водене на средновеквните битки и войни 1.4 Авторски превод на битката при Одрин през 1205 г. според хрониката „Завладяването на Константинопол” на Жофроа дьо Вилардуен 1.5 Модерен български прочит на развоя на битка при Одрин през 1205 г. 1.6 Вместо сбогом: Исторически поуки
Разбивам статия на точки за по-бърза навигация вътре в самия текст, тъй като отчитам, че от първия път не на всички ще им допадне широкия набор от теми(особено на дамите). Оставям на вашия избор какво да прочетете първо и какво последно, но съм уверен, че за истинските българи всяка една частица от открадната им история ще им бъде скъпа.
Пролог в края 2012 г.
Музика за приятно четене:

1.1 Добре дошли в едно неочквано алхимично пътуване из страшните, но славни дебри на българската история. В края на годината, която мнозина пророци сочат, че ще бъде краят на нашата цивилизация, а някои - и на целия свят, мнозина са съредоточени с поглед към бъдещето, тайно надявайки се, че въпреки мрачните прокоби, то ще ни донесе нещо по-добро. Дори и да не настъпи всемирен потоп, за всеки е видно, че светът има нужда от пречистване и обновление. Дори и най-коравосърдечните и „слепите” разбират необходимостта от коренна промяна в нашият общ дом – Земята. С всеки изминал ден тя става все повече едно по-лошо място за живеене, където все по-често възможностите за материален и духовен растеж са ограничавани от различни видими и невидими прегради. Видно е, че българите, България и целият свят потъват в тресавището на безидейността и духовната нищета. Гладът и войните, социалното разслоение и алиенация, произволът на елита и апатията на масите са се изродили в самовъзраждаща се като Лиренийска хидра система, която смазва в зародиш свободния човешки дух. Тя превръща човек в механична и безволева единициа в една матрица, в която щастието е подменено с парите. Картината, която виждам навън, никак не е весела и някак си не ми е много коледно, като гледам как хората все по-отчаяно ровят в кофите за боклук и виждам множество апели за помощ в медиите оставени без отзвук. В тази тягостна атмосфера се сещам се за ослепените воини на Самуил и техните еднооки водачи, трите синджира роби на еничарите пред погледа на Крали Марко и пепелищата на Баташката църква. Какво мога да направя аз, за да разчупя тази дяволска карма? Какво можем да направим ние питат ме познати и приятели? Мислил съм много по този въпрос. Дори като принц Сидхарта (станал по-късно известен с прякора си Буда) да разпродам всичкото си имущество, едва ли ще мога да зарадвам не повече от няколко десетки клетници и то за много кратък период. Дори и като Христос да мога да превръщам вода във вино и да умножавам рибите и хляба – пак няма да мога да наредя всички гладни по света на една трапеза... В такива периоди, когато бъдещето изглежда мрачно и безрадостно, е хубаво човек да си спомни, че няма бъдеще без минало, както няма и дърво без корен. В такива моменти е хубаво да потърсим мъдростта на предците си и да си спомним, че носим техните гени в кръвта си, защото именно в тях е отпечатан кодът на тяхната слава и победи. Трябва само да намерим ключа, за да разгорим огъня на тази сила и в нас. Видно е, че нашият български дух спи някъде, окован в студ, лишен от пламъка на душевността. Време е отново да запалим тази божествена искра и да върнем българския дух в неговия роден дом – сърцата на смелите и същевремено милостиви българи. Мисля, че е време вместо да се влачим по чужди народи и техните вярвания, да послушаме съвета на Паисий и да потърсим упование в собствената си велика история и личности. Няма нужда да се скитаме по мистиката на Изтока, нито да робуваме на каноните на Запада, защото ние от Изток идваме и Запада сме завладяли. Освен могъщи владетели и непобедими воини българските земи са раждали и незабравими мъдреци и свети духовници. Грях ще е да забравим техните завети, оставени чрез магическото слово на българския език. Нима българските богомили и алхимици не пренесоха тайната за Свещения граал на земите на днешна Франция? Нима не знаете за българската кабала? Нима не бяха те до десницта на българските царе, когато те ковяха империите си и пишеха законите си?

„На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда”.
Това е част от кодекса на Хан Крум Страшни, който освен смразяващ воин е бил и много проникновен държавник. Къде според вас е духът на мъдростта, вплетен в този закон? Духът се корени в надеждата. Крум не е искал да има хора в нужда в царството му, защото е знаел, че няма велик владетел без силен и щастлив народ. Законът е обнародван във времена на духовна криза като нашите настоящи. В следствие на многобройните войни в пределите на обширните българските земи са се оказали много хора, разорени от бедствията. Вместо да ги зароби, българският владетел щедро им подава ръка, за да стъпят отново на краката си. За него е ясно, че разслоената отвътре от язви държава е колос на глинени крака и затова първата му задача е да възстанови вътрешния социален интегритет след победоносните му завоевания, превърнали българското ханство отново в империя. В какво точно са се състояли мерките му, можем само да гадаем. Някои историци казват, че раздавал земя, други, че е назначавал на държавна служба нуждаещите се. Едно е ясно, че каквато и помощ да са получавали те, не са изпадали в нужда пак. В случай, че някой феодал, благородник или държавен сановник не изпълнел от алчност или глупост повелята на закона, наказанието е било соломоновско – „който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите". Видно е, че през Средновековието не само Робин Худ и Вилхелм Тел са вземали от свръхбогатите, за да дават на бедните. Правели са го и всички мъдри владетели като Крум, защото им е било дадено знанието, че империите се раждат в битките, но съществуват в справедливостта, а тя се гради на чувството за сигурност и надеждата, че утрешният ден ще бъде по-добър от настоящия. В наши времена хората са други, но духът на времето е същият както при Крум. Кризата, в която се намираме като общество и свят, не е нито финансова, нито икономическа. Кризата, в която се намираме, е най-вече е духовна, защото сме изгубили социалния си интегритет и чувството за принадлежност към едно общо цяло. Забравили сме, че когато българите се хванели всички за ръце, земята под краката им е треперела, а по лицата на боговете се е изписвало искрено възхищение от делата на техните най-лични синове и дъщери... Забравили сме, защото сме погребали надеждата, а не трябва. Тя ни е най-скъпият дар от боговете, скрита в самите нас, нашата кръв и гени. Дори когато ни отнемат всичко, тя пак е в нас. Това, което мога да напрая за вас, е да вдъхна живот на едно малко пламъче надежда, което да ви дам. Ако приемете подаръка ми с отворено сърце, ви уверявам, че скоро той ще се превърне в огън – този на вечния български дух и несломима сила; този на нацията, която купваше благородството си с кръвта на враговете; нацията, която никога не е губила бойно знаме в битка; нация, основала няколко империи в Европа и Азия и дала писменост и култура на една трета от съвременния цивилизован свят. Силата на тази нация и нейните достойни чеда - българите се крие в нейния вечен дух, заченат в звездните сфери и проявяващ се в определни моменти на Земята в своя пълен блясък. Такъв славен миг като светкавица проблесва в годината 1205, чиито могъщ тътен се носи из Европа и да наши дни, давайки ни знак, че наш дълг е не само да знаем историята си, но да повтаряме славните дела на предците ни. Как обаче да ги повторим, като ние почти не знаем нашата истинска история? Как да намерим надежда и упование в миналото ни, когато то е тровено и чернено с омразата на нашите врагове, скрили се до самите нас под овчи кожи? По неверните змийски слова ще ги разпознаете лесно, след като разкрием истината за славната битка при Одрин и първият Български император Хало Йоан...

Нека си спомним перифразираните думите на Хектор от Илиада при сбогуването му с жена му Андромаха преди биткта с Ахил, че трябва да живеем живота си според прости правила - да защитаваме любовта на семейството си, да браним родината си не само от военни заплахи и да почитаме паметта на божествено заложеното в нашата кръв. С този ясен кодекс и без да губим надежда съм сигурен, че ние българите ще спечелим битката за 2012 г., както нашият славен баща и прародител Хало Йоан стори през 1205г., независимо от предизвикателствата на съдбата, отправени в лицето на Дявола.

P.S. Изпратете тази статия като коледен подарък на вашите близки и приятели, в мрака и студа благата дума стопля повече от купения с пари подарък.
P.S.S. Балгодарности за сърцатия превод на Линда, Мариана, Владимир и Кирил
Алхимика, Изида, Мелина Фиори

alchemicaltechnologies.blogspot.com - ЦЯЛАТА СТАТИЯ ТУК/

Нагоре