Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2012 12:00 - Революцията и насилието
Автор: kostas Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 906 Коментари: 0 Гласове:
6




image
Защо го наричат "класова война" само когато ние отвръщаме

Да, на революционерите приписват всякакви мерзости. В това число и деянията на контрареволюционерите, каквито са болшевиките. При все това, всевъзможните убийства „с добри намерения“ се извършват всеки ден – например увеличаването на цените и сметките ще принудят болни и възрастни хора да спестят от лекарства, а здравите ще се хванат на още повече работа – докато не си изгубят здравето.

Да, има хора, които слушат (но дали чуват?) и мислят (но мислят в меките категории „вълкът – сит, агнето – цяло, а всички яйца – от щастливи кокошки“).

Не, ние не казваме, че „не искаме кръв“, че „не искаме насилие“. Революцията е насилствен акт за отстраняване на старото. Старите отношения, старите правила и, уви, отделни стари муцуни. Именно самоуправлението ще им поиска сметка за стореното – споменатите тихи убийства чрез цени на животоподдържащи стоки и услуги. Същото самоуправление ще постави пред бандитите (политици и бизнесмени) въпроса ребром: ти, господин Сульо Пулев, какво направи (или не направи), та умряха тези и тези хора? Плащането на сметката от господина е възможно – както преценят съветите на свободните хора – да стане с кръв – за възмездие. Инак за каква справедливост ще говорим?

Окупирането на фабриката – да, ще срещне държавно насилие. Но нима „мирната“ работа в същото предприятие не е насилие? Завод „Зебра“ в Нови Искър се знае в околностите като място на най-много починали работници от рак – и то хора под 40-50 години. По заповед на дирекцията колегите им не могат даже да залепят некролози на портала. Така че насилието вече е в ход. На терора на държавата всеки е свободен, не според официалните закони, а според нормалната човешка етика, да отвърне със същото. Стига да го стори срещу конкретните виновници. Протести, оплаквания, искове в съда – дори да постигнат нещо, те санкционират единични екземпляри, без да засягат системата, която ги поражда.

Не мисля също така, че дело на революционерите е да „изобличават лъжи“. Това е задача на просветителите (ако наистина носят просвещение, сиреч хвърлят светлина върху тъмните страни на живота, вместо да бълват мъгла от илюзии за компромисите с вълците, агнетата и яйцата от щастливи кокошки). Революционерите действат. В това е разликата. При революционера словото и делото са едновременен акт.

Упованието, че „някой ден насилието ще стигне и до тях“, също е илюзорно. Насилието на държавата и капитализма е като постоянен фон. Това, че доста на брой хора са претръпнали, е друга тема. По този повод един от върлите противници на анархизма като идея за лична и обща свобода е казал: „Някои люде проумяват истината чак когато тя ги смаже“. Е, никой не е твърдял, че Бенито Мусолини е бил глупак – само в евтините филми и книги злодеят е умствено изостанал.

Бедата на ямболските анархисти, да ми прости паметта им, е че „бъркат под дрехите си и вадят пистолети“ твърде късно, чак когато по тях е бил открит огън. Нерешителността за необходими действия е сложила край на много революции.

Васил Арапов





Гласувай:
6



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kostas
Категория: Други
Прочетен: 3274065
Постинги: 1970
Коментари: 3540
Гласове: 5324
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031