Защо го наричат "класова война" само когато ние отвръщаме
Да, на революционерите приписват всякакви мерзости. В това число и деянията на контрареволюционерите, каквито са болшевиките. При все това, всевъзможните убийства „с добри намерения“ се извършват всеки ден – например увеличаването на цените и сметките ще принудят болни и възрастни хора да спестят от лекарства, а здравите ще се хванат на още повече работа – докато не си изгубят здравето.
Да, има хора, които слушат (но дали чуват?) и мислят (но мислят в меките категории „вълкът – сит, агнето – цяло, а всички яйца – от щастливи кокошки“).
Не, ние не казваме, че „не искаме кръв“, че „не искаме насилие“. Революцията е насилствен акт за отстраняване на старото. Старите отношения, старите правила и, уви, отделни стари муцуни. Именно самоуправлението ще им поиска сметка за стореното – споменатите тихи убийства чрез цени на животоподдържащи стоки и услуги. Същото самоуправление ще постави пред бандитите (политици и бизнесмени) въпроса ребром: ти, господин Сульо Пулев, какво направи (или не направи), та умряха тези и тези хора? Плащането на сметката от господина е възможно – както преценят съветите на свободните хора – да стане с кръв – за възмездие. Инак за каква справедливост ще говорим?
Окупирането на фабриката – да, ще срещне държавно насилие. Но нима „мирната“ работа в същото предприятие не е насилие? Завод „Зебра“ в Нови Искър се знае в околностите като място на най-много починали работници от рак – и то хора под 40-50 години. По заповед на дирекцията колегите им не могат даже да залепят некролози на портала. Така че насилието вече е в ход. На терора на държавата всеки е свободен, не според официалните закони, а според нормалната човешка етика, да отвърне със същото. Стига да го стори срещу конкретните виновници. Протести, оплаквания, искове в съда – дори да постигнат нещо, те санкционират единични екземпляри, без да засягат системата, която ги поражда.
Не мисля също така, че дело на революционерите е да „изобличават лъжи“. Това е задача на просветителите (ако наистина носят просвещение, сиреч хвърлят светлина върху тъмните страни на живота, вместо да бълват мъгла от илюзии за компромисите с вълците, агнетата и яйцата от щастливи кокошки). Революционерите действат. В това е разликата. При революционера словото и делото са едновременен акт.
Упованието, че „някой ден насилието ще стигне и до тях“, също е илюзорно. Насилието на държавата и капитализма е като постоянен фон. Това, че доста на брой хора са претръпнали, е друга тема. По този повод един от върлите противници на анархизма като идея за лична и обща свобода е казал: „Някои люде проумяват истината чак когато тя ги смаже“. Е, никой не е твърдял, че Бенито Мусолини е бил глупак – само в евтините филми и книги злодеят е умствено изостанал.
Бедата на ямболските анархисти, да ми прости паметта им, е че „бъркат под дрехите си и вадят пистолети“ твърде късно, чак когато по тях е бил открит огън. Нерешителността за необходими действия е сложила край на много революции. •
Васил Арапов
"СКАНДАЛНИТЕ ЗАПИСИ НА БОЙКО БОРИСО...
ПРОСТОТИЯТА ИМ НЯМА КРАЙ!
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк