Блогът на nikstan :: Какво представлява държавата

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.04.2015 17:17 - Какво представлява държавата

Автор: kostas Категория: Други

Прочетен: 1749 Коментари: 0 Гласове:

В реалната история (а не в юридическите, политически и философски доктрини, чиято критика, сериозно изследване и анализ не е обект на тази статия) държавата е насилствена (принуждаваща) власт и организация (корсет) на обществото, с чиято помощ се създава, утвърждава о разширява господството, грабежа и паразитизма на експлоататорските класи с техните богатства и привилегии. Освен гарант на ,,правото" на ограбване на труда и въоръжена защита на ,,законно установения ред", нейните основни функции са да бъде надзирател на робите, крепостните селяни или наемните труженици и палач за всички, които се борят срещу класовото господство и социалното неравенство през вековете.

Като материален израз на властта, тя е съвкупност от репресивни (,,символи") и бюрократични институции на обществените дела в полза на експлоататорите паразити. Репресивните институции: армия, полиция, съд, затвор и т.н. образуват гръбнака на държавната машина. Днес нейна социална опора е многомилионната бюрокрация.
Държавата принуждава ..нисшите класи" чрез законните и стоящото зад тях открито или маскирано насилие, с помощта на заплахи, измама и поощрявано невежество, да спазват съществуващия ,,ред". на който са прилепили етикета ,,правов". Всъщност, всеки закон е в полза на властниците и богатите. Ако някой закон би могъл да ползва и лишените от пари или връзки с властниците, съдиите правят всичко възможно това да не стане.
Освен с класовия си характер, създаваните ,,правила", ,,норми" и закони се отличават с невероятното си количество и неяснота, в които неизбежно би се изгубил всеки ,,простосмъртен". ,,Във Франция - се казва в официален доклад за 1992г. (на Бребо-Юргенсен) - действат 7500 закона, 82 000 постановления и 20 000 правилника! Тази феноменална инфлация на юридическите текстове, които никой гражданин не знае - нито изцяло, нито частично, - превръща законите от протекция в заплаха."
Това юридическо ,,производство" обърква напълно гражданите, те не познават своите права и задължения, а и никой, включително и т. нар. професионалисти, не могат да ги ориентират в тях. Отговор на хаоса в юриспруденцията е още по-голямо ,,производство" на правила и правилници. Например, пак във Франция, националното образования към 1981г. се е регулирало от 6000 страници текстове. Днес министерството ,,произвежда" ежегодно над 20 000 страници, които се оповестяват в ,,Държавен вестник".
Както се казва, коментарите са излишни.
Разбира се, държавата, особено тази на 20-ти век, не е само терор и манипулация. Вековните социални борби на работническата класа заставят капитала и неговата държавна машина към тактически отстъпления и търсене на компромиси. През периода на ,,бурните устреми" на пролетарните и увеличаване на неговото социално тегло, за да гарантира безпрепятственото си възпроизвеждане и разширението на обхвата на своята власт в условия на ,,социален мир", господстващите класи са принудени да включват в защитния си арсенал т.нар. социална политика (нейното начало на континента като че ли датира от времето на Луи Наполеон III и Бисмарк) (а може би и доста по-рано - по времето на Юлий Цезар в Римската империя 320 хиляди души - почти един на всеки трима - получават безплатно жито от държавата) Нуждите и условията за съществувание на модерната капиталистическа икономика (необходимост от грамотност и професионално обучение, от възпроизводство и съхранение на квалифицираната работна ръка за по-дълъг период и др) действат в същото направление. В резултат на това, политиците на буржоазията, в сътрудничество с всевъзможни ,,работнически" партии и синдикати, създават предимно в страните от Европейския континент институции от рода на народното здравеопазване, всеобщото образование и осигуряване (включително пенсионираното) или поп-културата и евтините зрелища, които не са открито репресивни.
Одържавяването на тези функции и дейности не премахва техните класови характеристики. Достатъчно е да напомним разликите в лечебните заведения (между ,,правителствените болници) и амбулаторните пунктове за плебса), в образованието или в погребенията (на ,,на отговорните бъчкатори) по време на ,,реалния социализъм".
Качеството на тези, социални услуги и грижи, независимо от това дали се извършват от частни, или държавни институции и заведения, зависи от силната съпротивата на ,,нисшите класи", при това - в планетарен мащаб. Само техните борби могат да принудят класите на потисниците, експлоататорите и ,,правоимащите" към отстъпки. Иначе, настъплението на капитала срещу стандарта на живот, правата и свободите на потиснатите, грабените и париите няма други граници освен ,,оцеляването" на наемните роби чрез най-евтиния калориен минимум. Последното не важи за старите, болните и безработните, които са станали ,,излишни", защото повече не могат да ,,снасят яйца". За тях остава примирението с болестите и смъртта от хроничен глад.. Няма свидетел на това твърдение са масовите, разровени като от къртици, купчини прясна пръст, които ,,нежната революция" и ,,мирния преход" оставят във всяко гробище.
Властта в икономическата сфера намира своето въплъщение в собствеността. Ако тя е държавна, властниците със своята военнополицейска и бюрократична опора са колективен собственик, независимо от ,,начина на производство". Средоточието на политическата и икономичекса власт (от там и духовната) в едни и същи ръце, създава една единствена класа от експлоататори - държавно-капиталистическата. Когато двете власти са разделени, властниците са един от иманентните и специфични слоеве на класата на господстващите паразити. Капиталистическото общество, което по всяка вероятност ще бъде последното от класовите, също се развива в диапазона на тези две основни форми, на собствеността. Негови екстремни варианти са държавният и ултралиберален капитализъм на които съответстват еднопартийната диктатура и многопартийна пазарна демокрация.
Независимо от формата им, властта и трудът, както и властта и бедността се изключват взаимно. Властниците винаги принадлежа към разряда на богатите паразити. Затова диктатурата на пролетариата е само една функция и идеологическо мошеничество, зад което се крие бюрократичната диктатура на партийната номенклатура (или ,,диктатурата на секретариата" по сполучливия израз на един руски анархист от началото на 20-те години на XX век).
Днес над света господства почти безразделно частният капитализъм и неговото доминиращо положение не се оспорва от Китай и и малкото на брой, преживели катострофата ,,соц" - страни от ,,Третия свят". Те се адаптират към ,,западния вятър", като провеждат икономическа политика и ,,реформи", които подготвят обратната еволюция (или ,,инволюция") и реставрация на частната собственост върху ,,средствата за производство" и ,,производителните сили", създавайки почва за покълване на ,,пазарната демокрация". Затова, тук се занимаваме само с политическата (и полицейска) организация на обществото в нейния ,,западен" вариант, т.е. с демократическата форма на държавност, доколкото държавният капитализъм и съответстващата му военнополицейска диктатура претърпяха прах.
Ние сме врагове на държавността във всичките й форми и сме убедени, че, достигайки определен критичен праг, роботронната революция или автоматизацията на трудовите процеси от роботите и компютрите ще предизвика Социалната, чиято първа задача е унищожението на държавата от ,,нисшите класи". Само когато се еманципират от нейното господство, те ще могат да сложат край на класовите формации, на тяхната 60-вековна политическа история и на собствения си социален статут, за да отворят перспективите пред анархокомунистическата социална система, в която няма да има място нито за господари, нито за роби.
Ликвидирането на властта на човек над човек и унищожението на държавността означава разпускането на държавните институции и обезвластяването на ,,избраниците" и чиновниците.
Втората задача на Социалната революция е ,,овластяването" на всеки и на всички, т.е. ,,масовизиране" на участието в обществения живот чрез привличане на колкото може повече хора (идеалът е на всички) и създаване на подходящи, различнообхватни, променящи се (и дори временни) организации, съюзи и асоциации, съобразени с нуждите на членовете им, с техните индивидуални и колективни интереси.

Нагоре