Игуменът на Бачковския манастир се забърка в грандиозен скандал с полицията. Автомобилът на дядо Борис бил паркиран по средата на кръстовище в Пловдив, пише „Под тепето”. Както се полага в такива случаи, на място веднага се озовали органите на реда. “Господа, тук спирането е забранено”, обърнал се към дядо Борис и шофьорът му един от полицаите. Тогава шофьорът побеснял и започнал да нарежда, че никой няма право да им прави забележка. “Началници като нас могат да спират навсякъде. Чухте ли, ало, навсякъде! Ние сме много големи началници!”, крещял шофьорът по полицаите, които просто се опитвали да свършат работата си.

Сн: “Под тепето”

Когато все пак полиците решили да напишат глоба на „богопомазания” шофьор на игумена на Бачковския манастир, бабаитът запалил колата и отпрашил с мръсна газ. За сравнение, на същото място ежедневно се налагат глоби на поне 3-4 нарушители, които въпреки правилата паркират неправилно превозните си средства.

Игуменът на Бачковския манастир дядо Борис все още не е дал обяснение по случая. Дали все пак на нарушителите ще бъдат наложени полагащите им се санкции, предстои да разберем. В същото време гафът на дядо Борис и неговия шофьор предизвика безброй реакции в интернет пространството. Хората масово осъждат поведението на „богопомазаните” и настояват компетентните органи да си свършат работата.

Александра Иванова


престъ̀пник

6. Понятие за престъпност

Същественото за понятието „престъпност" е, че в него са съсредоточени множество знания, но не конкретно за отделните социални факти, а за техните еднотипни черти и свойства, за съотношението и взаимовръзките между тях. Престъпността също може да се разглежда като специфичен социален факт, но като понятие тя е обобщена картина на типичните особености на огромно множество социални факти и събития. Това са реално съществуващите отделни престъпления, които в своето единство показват устойчива взаимозависимост и закономерна тенденция.

Понятието „престъпност" е висша абстракция и обобщение на типичното сред множество реални социални факти — престъпленията в обективната социална действителност. Тези отношения имат обективен характер, което предополага и обективната обусловеност на престъпността като явление.

Понятието „престъпност" също така отразява сложния път на научно търсене на истината относно количествено-качествените особености на явлението и закономерностите на неговото обективно проявление. В съответствие с това криминологията разкрива различните форми на престъпността, тяхната взаимообусловеност и разпространеност в социалната действителност, пътищата и средствата за ограничаването им и т.н.

Понятието „престъпност" води началото си от древността, но като научна категория с адекватно на явлението съдържание се утвърждава с обособяването и съвременното развитие на криминологията като наука. Именно тя определя неговото цялостно съдържание, в което са изведени типичните особености и отличителните черти на явлението престъпност.

Съобразно съвременното криминологическо мислене престъпността се разглежда като изключително сложен социално-правен феномен, който притежава редица отличител­ни черти, характеризиращи го като явление на социалната действителност.

В криминологическата теория са изведени основните черти на престъпността като явление, които го отличават от други явления на социалната действителност.

Първо, престъпността е една от най-острите форми на отрицателните социални явления. Цената на престъпността, т.е. причиняваните от нея материални и морални вреди са със свръхвисоки показатели.

Второ, престъпността има ярко изразен исторически променлив характер. През различните исторически епохи престъпността изцяло отразява определен тип обществени отношения, характерни за тази епоха. На тази основа е възможна историческа типизация на престъпността.

Трето, масовостта е друга отличителна черта на престъпността. В своите количествени параметри престъпността обхваща съвкупността от реално извършените престъпления.

Масовият характер на престъпността придава и определена стихийност на явлението. Тя е резултат на социалнопсихологическото влияние на криминогенните фактори, които формират обществени нагласи и оценки сред хората, мотивират тяхното асоциално поведение и чувство за съпричастност към действията на други. В условията на всеобща деморализация и дезорганизираност в обществото, на политическа и икономическа криза, на разпад на държавността и правовия ред антиобществените прояви имат най-висока степен на стихийност. В такава ситуация на масова криминализация и всеобща психоза сред населението извършването на престъпления се провокира от чувството на несигурност и страх от бъдещето. Масовата безнаказаност на престъпленията заразява още повече неустойчивите в нравствено и интелектуално отношение лица и обуславя техните антиобществени действия.

Четвърто, престъпността е закономерно явление за всяко общество, тъй като без социални противоречия е немислимо нито едно общество. Социалните противоречия са основен източник и за престъпността като явление. Престъпността отразява и ефективността на борбата с нея.

Пето, престъпността е типично социално-правно явление. Тя съществува единствено в социалната действителност, обуславя се от социални фактори и отразява противоречията между личност и общество.

Като социално явление престъпността има и юридическа определеност. Единствената мярка за „престъпно поведение" като криминологическа категория е наказателно-правното понятие „престъпление". В понятието „престъпност" се включват единствено онези социални факти, които са признати за престъпления по установен от закона ред. С други думи, при изучаване на престъпността и престъпното поведение задължително следва да се има предвид юридическото съдържание на понятието за престъпление.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ПРЕСТЪПНОСТТА Е НЕГАТИВНО СОЦИАЛНО-ПРАВНО ЯВЛЕНИЕ, КОЕТО ИМА ИСТОРИЧЕСКИ ПРОМЕНЛИВ, МАСОВ И ЗАКОНОМЕРЕН ХАРАКТЕР, УВРЕЖДАЩО ИЛИ ЗАСТРАШАВАЩО ОТ УВРЕЖДАНЕ НА КОМПЛЕКС ОБЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ, ПОСТАВЕНИ ПОД ЗАКРИЛА НА НАКАЗАТЕЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО.

7. Личността на престъпника

Понятието „човек" е родово понятие и характеризира общата психо-биологическа и социална същност на човека, а понятието „личност" изразява социал­ната същност на човека, характеризира човека като носител на съзнание.

Престъпниците не са обединени от някакви национални, етнически, класови или други социални признаци. Те не съществуват извън и независимо от обществото.

Изходна позиция за съвременната криминология е третирането на личността на престъпника като социален феномен. Социалната природа, социалното качество е главното, което характеризира всяка личност, в това число и „особената личност". Затова личността трябва да се разглежда „съгласно своето социално, а не съгласно своето частно качество".

Съвременната философия определено доказва, че личността е индивидуално битие на обществените отношения, които формират съзнанието, чувствата и волята на човек. Личността е немислима без дейността си в обществото, защото като субект на социална дейност човек формира личностното си битие. Всъщност самото етимологично съдържание на термина „личност" подсказва, че личността съществува единствено в контекста на определени обществени отношения, в които тя се формира и развива. На същата плоскост се третира и личността на престъпника, която, както всяка човешка лич­ност, е участник в многообразни обществени отношения, ко­ито наслагват своя отпечатък върху нея.

Криминологията изучава личността на престъпника върху основата на неговата социална обусловеност едновременно от два основни аспекта: а) социолого-психологически, б) юридически.

Първо, като обект на криминологически изследвания в понятието „личност на престъпника" се обхваща огромна система от знания за социалнопсихологическите и нравстве­ните особености на извършилите престъпления лица — за техните социални роли, юридически качества, психически свойства, нравствени черти и т.н. От тази гледна точка асоциалното е водеща тенденция у личността на престъпника. Разбира се, тази „криминална" тенденция е твърде различна сред множеството престъпници, но така или иначе асоциал­ното е особеност за личността на престъпника.

Второ, криминологията третира проблемите за личността на престъпника само в контекста на неговото общественоопасно, виновно и противоправно деяние, а не извън него. Личността на престъпника се проявява във факта на извършване на престъпление. Криминологията изучава преди всичко социалнозначимите черти и свойства на извършилите престъпления лица, проследява типологичните особености на личността на престъпника, характеризирайки го като особен социален тип. В понятието „личност на престъпника" се обединяват най-типичните социално-правни признаци на всички извършили престъпления лица за даден период от време.

„Личност на престъпника" като криминологическа категория и  „субект на престъпление".

Това са две взаимносвързани и взаимноопределящи се категории, които имат обаче различно съдържание и научно-практическо предназначение. Първото характеризира извършилото престъпление лице преди всичко от социално-детерминистична гледна точка, а второто — представя неговата юридическа характеристика. „Субект на престъпление" на преден план се извеждат наказателноправните признаци, при наличието на които извършилото общественоопасно посегателство лице може да носи наказателна отговорност. Категорията личност на престъпника, без да изключва юридическото „присъствие" в нея, непосредствено е свързана с проблема за причините и условията за индивидуалното престъпно поведение, а това е изключително важно за криминологическото познание.

Досегашните криминологически изследвания позволяват да се направи генерален извод, че същностна и отличителна черта на личността на престъпника е наличието у него на деформирано нравствено и правно съзнание, което определя в значителна степен неговото престъпно поведение. Понятието „личност на престъпника" може да се определи по следния начин: това е категория на криминологията, която обхваща съвкупността от знания за типичните връзки, социалните и социалнопсихологическите признаци и свойства на извършителите на престъпления вследствие на деформираното им нравствено и правно съзнание, което характеризира тяхна­та антисоциална насоченост и обуславя престъпното поведение.

Тема 8.Видове престъпност.

Видовете престъпност са основни проявни форми на явлението.

Системата от видове престъпност обхваща различни по характер съвкупности от реално извършени престъпления, класифицирани по определени признаци. Класификацията на престъпността по видове е процес на диференциация на престъпленията по значими за криминологическото познание признаци.

В криминологията се прави деференциация на престъпността и се класифицират отделните видове престъпност – главно от социално - правни и други признаци. На тази основа в криминологията са известни множество видове престъпност, които структурно образуват системата престъпност.

1.     Видове престъпност според характера на комплекса обществени отношения, обект на посегателства: икономическа, политическа, насилствена, екологична, компютърна, технологична, транспортна и други;

2.     В зависимост от криминалната активност на лицата престъпността бива първична и рецидивна;

3.     Според възрастовия състав на извършителите съществува, младежка престъпност и престъпност на възрастните

4.     От гледна точка на социално – демографския признак „пол” са известни женска престъпност  и престъпност на мъжете;

5.     В зависимост от мястото на извършване на престъпленията се разграничават, градска, селска и училищна престъпност;

6.     В зависимост от степента на организираност на престъпниците са известни единична, групова и организирана престъпност;

7.     С оглед социалното положение на престъпниците съществуват престъпност на „белите якички” , престъпност на „сините якички”, престъпност на „зелените якички”;

8.     От международна гледна точка престъпността бива национална, транснационална и маргианална;

9.     В зависимост от социалните реакции на държавна престъпността е регистрирана, разкрита, латентна и наказан;

10. Според формата на вината за отделните престъпления се формират два вида престъпност: умишлена и непредпазлива;

Тема  9.Превенция на престъпността.

Превенцията на престъпността има за обект на въздействие най-значими криминогенни фактори и техните последици — престъпните посегателства. Превенцията се извежда като главно, стратегическо направление на съвременното общество в борбата му срещу престъпността. Най-същностната черта на това направление е, че при него се въздействува върху източниците (причините и условията) за престъпност, а не върху следствието на явлението — реално извършените престъпни посегателства.

На съвременния етап превенцията получава разпространение и в обществените науки, според които означава защита на социалните интереси на хората, предпазването им от амо­рални и противоправни действия и постъпки.

В криминологическата теория и практика изразът „профилактика на престъпността" се разглежда в контекста на понятието „борба с престъпността". Това е терминологична характеристика на цяло научно направление и на практическа реализация на съвкупност от мерки за борба с престъпността.

Понятието „борба с престъпността" обхваща философските и правно-политическите основания за противодействие на обществото срещу престъпността.

В съвременната криминология ясно се отграничават два аспекта (или две форми) на борбата с престъпността: а) репресивен и б) общосоциален или профилактичен.

Репресивният аспект на борбата с престъпността, известен в теорията и практиката още като наказателноправен подход в борбата с престъпността, се заключава в обявяване от законодателя на определени общественоопасни деяния за престъпления и какви наказания следва да се налагат за тях.

При него въздействието върху явлението престъпност е вторично — прилага се по повод на вече извършени престъпления, поради което не се засягат корените на явлението. С оглед на това в нашето съвремие основателно се счита, че наказанието (репресията) е второстепенно средство в борбата с престъпността.

Превенцията е съвременно модерно направление на борбата с престъпността. То е обект на научна разработка от криминологията, поради което с основание се нарича още криминологическо направление в борбата с престъпността. То отразява съвременния научен подход към проблемите на престъпността и борбата срещу нея. Изгражда се в съответствие с криминологическото схващане за престъпността като масов социален феномен, обуславящ се от комплекс детерминанти.

Основна цел на превенцията в борбата с престъпността е недопускане извършване на престъпни посегателства посредством разкриване и отстраняване на пораждащите ги причини и условия.

Същественото е, че превенцията на престъпността се изразява в разкриване и отстраняване на причините и условията, обуславящи това явление.

Основни характеристики на превенцията

Първо, това е особена социална дейност на държавата, обществото и отделните граждани, насочена към неутрализиране или изкореняване на криминогенните фактори в социалната действителност.

Второ, профилактиката на престъпността не е еднократна, а постоянна дейност — процес, който следва да съпътствува непрекъснатите изменения на криминогенната обстановка в обществото.

Трето, сърцевина на превенция на престъпността е дейността по разкриване и отстраняване на факторите, които я пораждат.

Обхваща два етапа:

а) дейност по изучаване, разкриване или доказване на криминогенните фактори

б) дейност по отстраняване, неутрализиране или ликвидиране на същите.

Четвърто, ефективността на профилактичната дейност е в пряка зависимост от задълбочеността на изучаваните явления. Това предполага наличие на богата информация за количествено-качествените параметри на престъпността и нейните детерминанти, за личностните особености на извършителите на престъпления и избор на най-подходящи мерки за регулативно въздействие върху тях.

Пето, профилактичното противодействие на престъпността се осъществява единствено чрез социални мерки.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Посочените същностни черти дават възможност да се дефинира понятието „профилактика на престъпността"това е широкомащабна дейност на държавата, обществото и отделните граждани, насочена към разкриване и отстраняване на криминогенните фактори в различните социални сфери чрез прилагане на комплекс от социални мерки с цел предотвратяване на престъпленията и ограничаване в крайна сметка на престъпността като масово социално явление.