ЕС обвинява България, че не полага достатъчно грижи за ромите, че не се грижи да бъдат интегрирани в обществото.

Подобна гледка е противна и днес, да не говорим в очите на кап. Шад

Обаче, ромите от прастари времена обичат сами да се интегрират сред българите, но както на тях им харесва.

Като се разровим из историческите извори, попадаме на много любопитни факти.

В наистина далечната 1634 г. жителите на село Сърбци паша (днес с. Долно Сърбци), Битолско в онези години било българска територия.

Жителите на същото селище подали жалба, чрез която се оплакват, че цигани чергари идват често в тяхното село, живеят в празните къщи и плевни. Крадат кокошки, агнета, овце и дрехи. Секат околните дървета и гори. От тях населението на селото има само големи вреди. Жителите молят властта да забрани на циганите да влизат в селото.

Като се замисли човек, циганите въобще не са променили своя манталитет и поведение от миналото до наши дни.

В своя пътепис, капитан Шад, офицер от австрийската армия, в периода 1740 г. – 1741 г. пътува из Османската империя и нейната провинция България. Своите впечатления записва в дневник.

Капитан Шад пише, че на половин час от Разград срещнали първите леки жени. Те били две разпуснати моми от племето на нещастната чергарска нация, която във Франция обикновено наричат „египтяни” (цигани).

Впрочем те не били толкова отвратителни, както би могъл да си помисли някой. Те били забрадени с копринени кърпи, оцветени със златни райета, а цялото им облекло също било от коприна.

По-младата и по-безсрамната от жените започнала да танцува. Танцът представлявал неприлични кълчения на тялото. В един момент започна да движи шията и корема си по специфичен начин, който кап. Шад не бил виждал, но му се видял безподобен.

Калинка Петрова